Бурните две

Периодът на „ужасните две“ може да се окаже истинско изпитание за всеки родител. Истерии, постоянното „не“, внезапни промени в настроението и силно желание за самостоятелност са само част от предизвикателствата.

Но зад това поведение стои важен етап от развитието на детето. С няколко прости стратегии родителите могат да реагират по-спокойно и да помогнат на малчугана да се научи да управлява своите емоции.

„Ужасните две“ са период от ранното детство, през който малкото дете започва да изпитва силна нужда от самостоятелност, да проверява границите и да изразява мнението си по много по-категоричен начин. Този етап често започва между 18-ия и 24-ия месец, макар че при някои деца настъпва по-късно.

През този период родителите могат да забележат:

• чести истерии и силни емоционални изблици;

• постоянно използване на думата „не“;

• желание детето да прави нещата само, дори когато все още има нужда от помощ;

• трудности при споделяне и изчакване на ред;

• удряне, хапане или хвърляне на предмети, когато е разочаровано;

• резки промени в настроението;

• съпротива срещу ежедневни дейности като обличане, миене на зъбите или лягане.

Важно е да се помни, че това поведение не означава, че детето е трудно или че родителите правят нещо погрешно. То е нормална част от развитието, докато малчуганът постепенно се учи да бъде по-самостоятелен и да контролира силните си емоции.

На тази възраст няколко важни промени в развитието се случват едновременно и могат да обяснят голяма част от трудното поведение.

Растяща независимост: Детето иска само да избира и да изпълнява различни задачи, дори когато все още се нуждае от помощ;

Силни емоции: Чувства като разочарование, раздразнение и възбуда се появяват лесно, но умението да бъдат овладявани се развива много по-бавно;

Развиваща се реч: Малките деца често разбират много повече, отколкото могат да изразят с думи. Разликата между това, което искат, и способността им да го кажат може да доведе до силно раздразнение и истерии;

Проверяване на границите: Децата учат чрез опити. Когато тестват ограниченията, постепенно разбират къде са границите и кое поведение е приемливо;

Бързо развитие на мозъка: Всеки ден носи нови умения и преживявания. Това прави периода вълнуващ, но понякога може да го направи и непредвидим или прекалено натоварващ за детето.

Истерии, раздразнение и непрекъснато договаряне са често срещани при малкото дете, което все по-настойчиво отстоява желанията си. Начинът, по който родителят реагира, обаче може да има голямо значение за това как детето ще се научи да насочва енергията си по по-подходящ начин.

Запазете спокойствие. Когато детето загуби контрол, важно е възрастният да запази своя. Малчуганите разчитат на възрастните, за да им помогнат да регулират емоциите си. Поемете няколко дълбоки вдишвания и, ако е необходимо, се отдалечете за кратко, за да възстановите самообладанието си;

Признайте чувствата му. Детето няма нужда родителят да поправя всяко разочарование. Вместо това му помогнете да назове емоцията си.

Например: „Знам, че си ядосан“ или „Разочарован си, защото трябва да си тръгнем“. Така показвате разбиране, като същевременно запазвате правилата и границите.

Не награждавайте истерията. Ако отстъпвате всеки път, когато детето избухне, то може да научи, че истерията е начин да получи желаното. Затова бъдете последователни и не променяйте решението си само за да прекратите избухването. Изчакайте детето да се успокои, преди да разговаряте за случилото се;

Пренасочете вниманието му. Малките деца имат сравнително кратка продължителност на вниманието и това може да бъде използвано във ваша полза. Ако например детето се катери по масичката, предложете му друга занимателна дейност. Ако посяга към чупливи предмети, дайте му любима играчка.

Понякога проблемът не е в ината. Уморените деца много по-трудно управляват емоциите си. Затова достатъчният сън може да помогне за предотвратяването на много истерии още преди да са започнали.

Гладът също може да доведе до избухване. Спазването на редовен режим на хранене и носенето на здравословни закуски при пазаруване, пътуване или по-продължителни излизания може да помогне да се избегнат някои неприятни ситуации.

Преходите от една дейност към друга често са трудни за малките деца. Затова е добре предварително да им кажете какво предстои.

Ако например скоро трябва да напуснете детската площадка или да влезете в магазин, предупредете детето предварително. Така промяната няма да дойде като изненада и шансът тя да предизвика конфликт може да бъде по-малък.

Важно е също да потърсите причината зад поведението. Не всяка истерия е свързана с проверяване на границите. Понякога детето просто има нужда от утеха, храна, сън или малко време, за да се успокои.

„Ужасните две“ няма да продължат завинаги. С развитието на езиковите умения, способността за регулиране на емоциите и самоконтрола истериите обикновено започват да стават по-редки и по-малко интензивни. При много семейства подобрение се забелязва между 3- и 4-годишна възраст, макар че всяко дете се развива със собствено темпо.

Малкото дете не се опитва умишлено да затруднява родителите си. Тези години са период на бързо физическо, психическо и социално развитие, през който то се учи как да бъде самостоятелна личност.

Последователността е от ключово значение. Въпреки че този етап може да бъде изтощителен, търпението, предвидимият дневен режим и любовта помагат на детето постепенно да развие способността си да се справя с големите емоции.

Ако поведението на детето ви тревожи или се притеснявате, че може да е признак на здравословен проблем, обърнете се към педиатър или друг медицински специалист, който се грижи за деца. Той може да ви помогне да намерите най-подходящите стратегии за подкрепа на детето.