Осем седмици без мрежи

Какво би се променило в ежедневието ви, ако за осем седмици напълно изчезнат социалните мрежи? За Сузана Нюсонен този експеримент се оказва много повече от обикновена почивка от телефона.

Без постоянното скролване, публикациите и известията тя започва да забелязва колко внимание отделя на виртуалния свят и какво се случва, когато това внимание се върне към реалния живот.

Резултатите я карат да преосмисли не само навиците си, но и начина, по който поддържа връзка с хората и преживява ежедневните моменти.

Осем седмици без социални мрежи се оказват достатъчни, за да променят начина, по който човек гледа на ежедневието си. Вместо да се пита как да спре безкрайното скролване, авторката започва да обръща внимание на нещо много по-интересно – какво се появява на мястото на времето, прекарано онлайн.

Сузана Нюсонен, автор и писател, признава, че след осем седмици далеч от социалните мрежи се чувства толкова добре, че в момента изобщо не изпитва желание да се върне към тях.

Въпреки това допуска, че някой ден отново може да започне да ги използва. Като автор тя има читатели, с които обича да общува, книги, които иска да споделя, и мисли, които понякога иска да публикува.

Засега обаче експериментът продължава. И вместо да се фокусира единствено върху това как да спре да скролва, тя започва да наблюдава какво се случва с живота ѝ, когато социалните мрежи просто изчезнат от него.

Когато за първи път изтрива приложенията за социални мрежи, Нюсонен забелязва, че ѝ липсват публикациите на любими писатели, треньори по езда и други интересни хора, които е следяла онлайн.

Скоро обаче осъзнава нещо важно:

всъщност не познава лично повечето от тях.

Междувременно тя има приятели по целия свят, след като е живяла в седем държави. Макар редовно да се среща с близките си приятели, които живеят наблизо, без социалните мрежи започва по-съзнателно да поддържа връзка с хората, които са далеч.

Започва да изпраща повече съобщения, да организира разговори и да отделя време за дълги телефонни разговори с приятели, с които не е разговаряла истински отдавна.

Някои стари приятелства отново намират място в ежедневието ѝ.

Това я кара да се замисли дали социалните мрежи понякога не ни дават усещането, че сме свързани с другите, без всъщност да поддържаме истинска връзка с тях.

Научни изследвания също показват, че почивката от социалните мрежи може да има положителен ефект. Проучване от 2022 г. установява, че хората, които прекарват една седмица без социални мрежи, съобщават за подобрение в благосъстоянието, депресивните симптоми и тревожността.

Може би въпросът не е само колко сме свързани с другите, а колко истински усещаме тази връзка. Има голяма разлика между това да видиш снимка от нечия почивка онлайн и да чуеш гласа на този човек, когато го попиташ как наистина се чувства.

Първите няколко седмици без социални мрежи разкриват два малко неудобни навика. Първият е мисълта, че даден момент би изглеждал добре като снимка за публикуване. Вторият е любопитството какво правят някои от случайните хора, които е следяла онлайн.

И двата навика я карат да се замисли.

Тя осъзнава, че не иска да преживява живота си през въображаемия поглед на публика. Не иска да види красив залез и веднага да започне да мисли как би изглеждал в сторѝ. Иска просто да види залеза и да преживее момента.

Разбира се, тя продължава да снима, защото обича да запазва спомени.

Но открива съществена разлика между снимката, която правиш, за да запомниш нещо, и тази, която правиш, за да я видят други хора.

За да промени този навик, тя започва съзнателно да обръща внимание на това, което се случва около нея. Красив пейзаж? Просто го забелязва. Приятен аромат? Наслаждава му се. Нещо забавно? Усмихва се. Не е необходимо всеки момент да бъде споделен или използван по някакъв начин.

Другият навик изчезва още по-лесно. След като престава да проверява социалните мрежи, тя постепенно престава и да се интересува какво правят случайните хора, които е следяла.

Разбира се, няма нищо лошо в това да следваме хора, които ни вдъхновяват, или да проявяваме интерес към живота на другите.

Но авторката започва да осъзнава колко необичайно би звучал този навик преди 15 години: да прекарваш част от всеки ден, следейки непознати в интернет и опитвайки се да разбереш какво се случва в живота им.

Първоначално Нюсонен се опитва да замени социалните мрежи с други форми на дигитално разсейване. Чете новини, проверява времето отново и отново и разглежда продукти, които няма никакво намерение да купува.

Оказва се, че мозъкът ѝ с готовност намира ново дигитално „заешко дупче“. В крайна сметка тя забелязва този модел и започва съзнателно да го прекъсва.

Именно тогава усеща промяна в начина, по който се концентрира.

Може да седне с книга и да остане потопена в нея. Може да работи, без постоянно да усеща нужда да провери нещо друго. Умът ѝ се разсейва по-рядко и тя не изпитва същия импулс да следва всяка малка мисъл, която минава през съзнанието ѝ.

Интересно е, че проучване от 2025 г. установява, че блокирането на мобилния интернет на смартфоните за две седмици подобрява устойчивото внимание, психичното здраве и субективното благосъстояние на участниците.

Авторката обаче не твърди, че отказът от социалните мрежи магически е преобразил способността ѝ да се концентрира.

Според нея по-скоро се случва нещо друго: когато по-малко неща постоянно се борят за вниманието ни, остава повече пространство да забележим това, което вече е около нас.

Първоначално Нюсонен се опитва да замени социалните мрежи с други форми на дигитално разсейване. Чете новини, проверява времето отново и отново и разглежда продукти, които няма никакво намерение да купува.

Оказва се, че мозъкът ѝ с готовност намира ново дигитално „заешко дупче“. В крайна сметка тя забелязва този модел и започва съзнателно да го прекъсва.

Именно тогава усеща промяна в начина, по който се концентрира.

Може да седне с книга и да остане потопена в нея. Може да работи, без постоянно да усеща нужда да провери нещо друго. Умът ѝ се разсейва по-рядко и тя не изпитва същия импулс да следва всяка малка мисъл, която минава през съзнанието ѝ.

Интересно е, че проучване от 2025 г. установява, че блокирането на мобилния интернет на смартфоните за две седмици подобрява устойчивото внимание, психичното здраве и субективното благосъстояние на участниците.

Авторката обаче не твърди, че отказът от социалните мрежи магически е преобразил способността ѝ да се концентрира.

Според нея по-скоро се случва нещо друго: когато по-малко неща постоянно се борят за вниманието ни, остава повече пространство да забележим това, което вече е около нас;

И въпросът остава прост: защо?

Тя признава, че вече не е сигурна, че знае отговора.

Първоначално Нюсонен се опитва да замени социалните мрежи с други форми на дигитално разсейване. Чете новини, проверява времето отново и отново и разглежда продукти, които няма никакво намерение да купува.

Оказва се, че мозъкът ѝ с готовност намира ново дигитално „заешко дупче“. В крайна сметка тя забелязва този модел и започва съзнателно да го прекъсва.

Именно тогава усеща промяна в начина, по който се концентрира.

Може да седне с книга и да остане потопена в нея. Може да работи, без постоянно да усеща нужда да провери нещо друго. Умът ѝ се разсейва по-рядко и тя не изпитва същия импулс да следва всяка малка мисъл, която минава през съзнанието ѝ.

Интересно е, че проучване от 2025 г. установява, че блокирането на мобилния интернет на смартфоните за две седмици подобрява устойчивото внимание, психичното здраве и субективното благосъстояние на участниците.

Авторката обаче не твърди, че отказът от социалните мрежи магически е преобразил способността ѝ да се концентрира.

Според нея по-скоро се случва нещо друго: когато по-малко неща постоянно се борят за вниманието ни, остава повече пространство да забележим това, което вече е около нас.

Експериментът все още не е приключил. След осем седмици Нюсонен има още един месец, но вече подозира, че този месец може да се превърне в два или дори три.

Възможно е в крайна сметка отново да се върне към социалните мрежи. Ако това се случи, тя предполага, че отношенията ѝ с тях ще бъдат напълно различни. Възможно е да намери начин да ги използва за работата си, без те да се превърнат в постоянен фонов шум в ежедневието ѝ.

Засега тя не знае какво ще се случи. И изненадващо за самата нея, се чувства напълно добре с това.

За момента се наслаждава на по-малко хора, с които трябва да поддържа връзка, по-малко неща, които трябва да проверява, и по-малко моменти, които трябва да споделя.

А в замяна получава нещо, което социалните мрежи трудно могат да дадат – повече пространство за собствения ѝ живот.